Оформянето на Рила като масивна и висока планина започва още от палеозойската ера. Съвременното оформяне на релефа започва от неогена. От някогашното заледяване са останали дълбоките циркуси, безкрайните морени, ледниковите долини и многобройните "очи " на планината - езерата. Условията на много места в природния парк са такива, че пораждат лавинна активност.
Природен парк "Рилски манастир" обхваща части от Северозападна, Югозападна и Централна Рила, както и високите части от планината, които се отличават с добре изразен алпийски характер, силна разчлененост, големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини.
Най-високата точка на парка е връх Рилец - 2713 метра надморска височина. От върховете по-известни са Мечи връх, Бричебор, Баба, Теодосиеви караули и връх Калин.
|